Встъпление

Тук не се случва нищо. Тук нищо няма да бъде наредено, нищо — съборено. Никакво тълкуване не идва. Никакъв извод. Това е свободният край на нишка от думи, които някога са били звуци. Звуци, които едно време са се виели насам-натам из вселената, в някой ъгъл на пространството, а може би само в нечие въображение. Сега, докато тези редове минават пред очите ти, енергията на онези звуци отдавна е угаснала и на страницата е останала само призрачната им следа. Всички те са замлъкнали. Всички звуци, и може би целият онзи свят, и всичките му хора. Възможно е дори умът, който някога е нанасял следите на тези звуци върху хартията, отдавна да не диша. Точно както този миг — онзи, в който прочете тази фраза и той вече мина — всички мигове на тази книга са минали. Мигове и образи, които щяха да се изгубят в треперещия шум на световните събития, ако не бяха записани тук. Записани бяха, за да станат мост между моя свят и твоя. Мост от моя свят, в мига, в който пиша тези изречения, към твоя свят, в мига, в който сядаш да ги четеш. От тази страна аз развивам нишката от думи, а от другата страна ти я събираш. Като в детството, когато Маман развиваше преждата от старите дрехи, а ние вземахме нишката и се разхождахме из къщата, за да не се натрупа преждата. Може би твоето поколение е дошло няколко години по-късно за онзи свят на прежда — но си представи: някога, някъде по света, децата са играли така. Сега аз развивам нишката от думи, а ти я вземи и я занеси в своя свят, за да не се натрупа тук, в моя свят.